Когато куклите не спят
Кукленият театър в България не може да се похвали с традициите на Япония, например, където Бунраку 1 се развива от 17 – 18 в. Въпреки това за последните петдесет години българският куклен театър успя да пробяга из дебрите на това изкуство, така че днес за него да се говори като за школа.
Български държавни и частни куклени театри и школи участват в местни и в международни фестивали ежегодно, а бърз преглед на интернет страниците на някои от тях показва, че календарът им се състои дори от по няколко фестивала годишно. Прави впечатление, че в този “списък” с домакини на български куклен театър много рядко присъстват дипломатическите ни представителства и културните ни институти в чужбина. Това се потвърждава и от информацията за дейността на институциите, поне в частта, която е публично достъпна2 .
Защо въпреки, че е доказало качеството си българското куклено-театрално майсторство не се показва в официалните ни “малки Българии” в чужбина? Част от причините биха могли да са: липсата на интерес към кукления театър изобщо в страната-домакин; липса на бюджет в представителствата ни, който да осигури гостуването на такъв продукт; липса на желание и инициатива за организирането на такава по-сложна (от филмова прожекция, например) изява; липса на човешки ресурс за осъществяването на начинанието; силно стеснен списък с приоритети за културна дейност на института или мисията ни в чужбина. Все пак се осмеляваме да твърдим, че кукленият театър е добра, но пропусната възможност в представянето на българската култура зад граница в частта й свързана с официалните ни представителства. Ако продължим размислите в тази посока можем да зададем и следващия въпрос – а може ли да се организира турне на български куклен театър в страни от един регион?
Зад всичко казано до тук стоят две прости желания – да напомним, че има възможност да използваме по-добре нещо, в което сме добри, както и да сме разнообразни в това, което показваме.
------
1Професионален куклен театър, една четирите форми на каласически японски театър
2 Интернет страниците на четири от културните ни институти не се поддържат, а програмите им не се публикуват ежемесечно дори в съответните раздели на страницата на Министерство на културата. За някои институти последните програми са достъпни и то частично за 2008 г. Това ни лишава от възможността да узнаем бързо и лесно каква е дейността в тези организации.