Българската култура в чужбина

Мрежа за култура & култура за мрежа

Повече от 29 организации и посолства в 46 страни в Европа и света са обединени в мрежа, за да насърчават многоезичието, културното сътрудничество, междукултурния диалог и грижата към екологията. Организациите не само, че не са непознати, а са лидерите в международната културна дейност: Британски съвет, Гьоте институт, Френски институт, Институт Сервантес, Италиански културен институт, Унгарски културен институт, Чешки център, Австрийски Културфорум и десетки други, между които Български културен институт. Част от дейността си те реализират под “шапката” на EUNIC (ЮНИК) – Европейска мрежа на националните културни институти.

В ЮНИК са свързани публични организации, голяма част от които работят на “една ръка разстояние” от своите правителства. Рамките на тяхната дейност (в частта й свързана с ЮНИК) се обсъждат всяка година на обща среща на представителите на страните в мрежата. Образно бихме могли да наречем тези годишни срещи “срещи по вертикала”. Те събират главните представители на страните-членки, които имат за задача да планират и обсъдят приоритетите и дейностите на мрежата за следващата година. Отново тук се избира и екипът, който застава начело на мрежата за следващата една година – това са президентът и първи и втори вице-президенти. В този избор не може да не забележим подготовката за всяка позиция и предаването й, изразяващи се в това, че всяка година изпълняващият длъжността втори вице-президент става първи, а първият вице, става президент. Това позволява на “управляващото тяло” плавно делегиране на правомощия в рамките на три години и добро познаване на дейностите на мрежата на различни етапи.

Така изглежда ЮНИК вертикално – с главните представителите на страните-членки и с президентски екип. Ако погледнем към ЮНИК по хоризонтала обаче виждаме 53 клона (clusters) на мрежата, всеки от които работи на местно ниво в над 46 страни. В тези локални мрежи си партнират съответните местни представители на чуждестранните културни институти в страната-домакин.

Ако пристъпим с още по-смели крачки в структурата на ЮНИК, ще забележим, че 16 от тези местни клона всъщност не се намират в страни от Европа.

• Начало на статията
• EUNIC и Европейската комисия
• EUNIC на местно ниво
• EUNIC и трети страни
• EUNIC и България
• EUNIC и ние в Словакия
• Как се финансира EUNIC?
• Какво означава за нас EUNIC?
• Има ли все пак обединяваща нишка в дейностите на EUNIC?
• Защо изучаването на езиците е важно в Словакия?
• А какво може да прави EUNIC, което е различно от посолствата и културните центрове, самостоятелно?
• В каква посока ще погледне EUNIC-Братислава с новия си председател?
• С какви информационни материали присъства България в Братислава?
• В заключение