Българската култура в чужбина

Държавното финансиране за неправителствени организации

На 24 март Българският център за нестопанско право представи резултатите от проучването на механизмите за предоставяне на държавни средства за неправителствени организации (НПО) в България.

Общият размер на средствата за ЮЛНЦ в периода 1999 – 2010 непрекъснато се увеличава, като през 2010 е над шест пъти по голям от този през 1999 (от 1,7 млн. лв. през 1999 до 10,6 млн. през 2010). Към 2010 г. 26 организации получават директни субсидии от държавния бюджет. Това са 19 национално представени организации на и за хора с уврежданияи други организации, посочени в специфични закони.

Броят на директно субсидираните организации е нараснал от 19 до 26 (изключение е 2005 г. – 18 организации). При 7 организации нарастването на субсидията е над 10 пъти, като при 3 от тях (Съюз на слепите, Национален център за социална рехабилитация, Съюз на ветераните от войните в България) субсидията от 1999 г. до 2010 г. се е увеличила над 20 пъти. Според данните от оценката основните проблеми при предоставянето на директни субсидии са:

• Не са дефинирани основанията за промяна на обема на предоставените средства на отделните организации;
• Не съществуват критерии и публична процедура за това как една непредставителна организация може да кандидатства и да получи директно финансиране от бюджета;
• Част от финансираните организации не са типични юридически лица с нестопанска цел, напр. Българският институт за стандартизация и Рилската света обител;
• Не е ясно пред кого и как се отчитат директно субсидираните организации. Само 12 от общо 26 организации са вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.

От 2005 насам процент от средствата, предназначени за ЮЛНЦ, се разпределят чрез конкурс, открит за всички организации, регистрирани в обществена полза. Обемът на средствата, разпределяни чрез конкурс в периода 2005 – 2009, е между 762 хил. лв. и 1,035 млн. лв. През 2010 рязко спада на 150 хил. лв. въпреки гласуваните в бюджета 800 хил. лв. През целия период делът на средствата, разпределяни чрез конкурс, спада (от 17 % през 2005 до 1,5 % през 2010). Основните проблеми при предоставянето на средства чрез конкурс са:

• Неясна процедура за оценяване;
• Каква е тежестта на отделните критерии при оценяването на даден проект;
• Има ли квоти за одобрени проекти в различни сфери;
• По какъв начин става оценяването – напр. използва ли се точкова система;
• Неаргументирано намаляване на средствата, предназначени за конкурс, като процент от общата сума за субсидии за неправителствени организации (НПО).

И при двата типа субсидиране проблем е отсъствието на механизъм за мониторинг и оценка на ефективноста. Нито една институция не контролира изпълнението на проектите, реалните постижения на организациите и тяхната ефективност. Единственият контрол, който се осъществява, е последващ – този на Сметната палата.

Основните изводи и препоръки на оценката са:

• Необходима е политика за развитието на гражданското общество и за взаимодействие между НПО и държавата, която да заложи принципите на взаимодействие и приоритетите, които държавата трябва да финансира. Политиката трябва да се изработи след широк консултативен процес с НПО. Нейното прилагане трябва да бъде задача на Министерския съвет, на определено ресорно министерство или на Обществен съвет с участие на представители на гражданския сектор и правителството, каквато е практиката в някои страни (напр. Хърватия и Естония);
• Съществуващата бюджетна линия за държавни субсидии за НПО да бъде използвана за постигане именно на общата държавна политика за развитие на НПО, а различните министерства да отговарят за финансирането на приоритетите в своите секторни политики (социални, здравни и др.);
• Финансиране от други бюджетни пера на организации, които не са типични НПО (Институт за стандартизация, Център за опазване на нематериалното културно наследство и Рилски манастир).
• Процентът на конкурсните средства в общата субсидия трябва да расте, като се фиксира на мин. 20 %, с тенденция към изравняване 50:50 в средносрочен план (до 5 години) и преобладаващо конкурсно финансиране в дългосрочен.
• Необходимо е категорично изискване за прозрачност и отчетност на директно субсидираните НПО, както и ясна на процедура за определяне на „други" (непредставителни) организации, които имат право на директно субсидиране.
• Трябва да се въведе механизъм за по-голяма прозрачност при финансиране на ЮЛНЦ чрез конкурс – ясно обявена процедура за оценяване и постоянни правила за разпределяне на средствата;
• Необходим е регулярен анализ на ефекта от финансирането и мониторинг на извършваните дейности.

Един възможен вариант за механизъм, който да гарантира изпълнението на препоръките и който се развива все повече в Централна и Източна Европа е създаването на фонд, който да разпределя част или всички средства за НПО. Подобни структури има в Унгария, Хърватия, Естония, Албания. Основен елемент в тяхното функциониране е, че тези структури са отделени от държавата и взимат самостоятелно решения за финансиране, като в тяхното управление представителите на гражданското общество имат мнозинство. Възможно е като междинен етап към създаването на такъв фонд да се премине към техническа помощ, оказвана от организация, избрана след отделен конкурс по примера на НПО фонда на Норвежкия финансов механизъм.

Целият текст на анализа може да намерите тук.