Можем ли да си позволим културна дипломация в период на финансова криза?
Людмила Димитрова оглавява Държавния културен институт към Министъра на външните работи. По нейна инициатива в програмата за млади дипломати е включен модул за културната дипломация.
Л.Д.: “Днес определяме културната дипломация като „меката сила” и отнасяме това понятие към съвременните инструменти на политиката и в частност на публичната политика. Симптоматичен е фактът, че точно в периода на глобална финансова криза, дебатите за ролята на културата като реален фактор в политиката, наред с традиционните инструменти като икономика, търговия и финанси стават все по-чести и наситени с конкретни документи и решения. И това се случва не само в рамките на Европа или Европейския съюз. Интересен пример е Виетнам, който обяви 2009 за година на културната дипломация. Благодарение на проведената мащабна национална стратегия под егидата на виетнамското правителство и с водещата роля на министерството на външните работи на страната, Виетнам постигна значителни успехи в политиката за своето утвърждаване и признание. Страната бе приета в Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО за периода 2009-2013, а два от нейните културно-исторически паметника бяха включени в списъците на ЮНЕСКО за материалното и нематериалното световно културно наследство.
Културната дипломация изисква дългосрочна стратегия и в този смисъл финансовата криза вероятно предизвиква дефицити в динамиката и мащаба. Същевременно една от многобройните дефиниции определя културната дипломация като обмен на идеи, информация, произведения на изкуството и други видове културни продукти между нациите с цел повишаване на взаимното знание и разбиране. Не си представям, че този процес ще спре, независимо от финансовите ограничения. Напротив, той ще стимулира нови форми на културен обмен и културно взаимодействие, ще усъвършенства механизмите на културна комуникация за постигане на по-ефективна политика. За държава като България с ограничени финансови възможности и географски разположена в периферията на Европа, културната дипломация не бива да се разбира като лукс, или като спорадични репрезентативни акции, а като потенциал за развитие и преодоляване на финансовата криза.”
Готова ли е България да мисли за културата като контекст на политиката?
Л.Д.: “Като държава от последното разширяване на Европейския съюз България обективно все още не е напълно готова да мисли за културата като контекст на политиката. Добрата новина е, че България се включи в европейските дебати за ролята на културата като инструмент и ключов фактор в европейските политики на един ранен етап. Фактически, отключващ процесите на осмисляне на културата като важен политически фактор е Съобщението на Европейската комисия относно “Европейска програма за култура в глобализиращия се свят от 2007, т.е. от първата година от пълноправното членство на България. Съобщението специално подчертава силната връзка между културата и развитието и ключовата роля, която културата и културният диалог могат да играят в постигането на целите на политиката на Европейския съюз по развитието.
В рамките на своите компетенции и ресурс Държавният културен институт инициира пилотен проект „Възможни подходи и практически насоки за дейността в областта на регионалното културно сътрудничество в Балкански и Черноморски региони” Изследването имаше за цел да маркира полето на дейност на Института за използване на културата в официалната помощ за развитие, която е основен инструмент на Европейския съюз в развитието на отношенията с трети страни.
Вече на четири поредни форума в рамките на съответните председателства на ЕС въпросът за ролята на културата във външните отношения на европейската общност е предмет на дискусии и изработване на документи. Впечатлението ми е, че макар и този въпрос да е поставен на най-високо европейско равнище, все още няма консенсус между европейските държави по отношение на регионалния фокус. Все още държавите от Западните Балкани не са „равнопоставени” при обсъждането на културните измерения в политиките за развитие. След проведеното наскоро в Брюксел неформално заседание на работната група на Съвета „Сътрудничество за развитие”, на която предложенията на българската страна, в които участва и ДКИ, са били подкрепени от редица други европейски държави, би следвало да започнем да мислим в реални параметри – съдържателни и времеви.”
Как изглежда според Вас добрата политика за представяне на образа на България в чужбина?
Л.Д.: “Тривиално, но вярно – добрата политика е успешната политика, т.е. тази, която е изпълнила своите цели. Да се представи образът на една държава в чужбина е начинание, изискващо национално усилие. Стратегията да е дългосрочна, средата – динамична, ресурсът – променлив, моделите – отворени, техниките – синтетични. Добрата политика не постулира, тя рефлектира динамиката и потребностите на времето, в което е нужно да постигне определени цели. С други думи, добрата политика трябва да бъде модерна, отворена, диалогична. Условие за добра политика за представяне на образа на България е наличието на национална стратегия и визия за това как България да присъства – единствено отдавайки уникалността си, съдържанието си без да участва в съграждането на нови, съвременни форми на културно взаимодействие, където проекцията на националната култура върху европейската ражда ново послание, зарежда националното ни самочувствие, отваря хоризонта на процесите на възпроизводство на съвкупния продукт, наречен българска култура. Тази проекция трябва да бъде управлявана, тя не може да донесе желания ефект без да е налице знанието за това кое от българската култура е конкурентоспособно на пазара на европейските и световни културни продукти.”
